Йоханес Брамс (1833–1897) е един от най-великите композитори на романтичната епоха – виртуозен пианист, диригент и композитор, съчетаващ класическата традиция с новите музикални търсения на своето време. Той създава симфонии, концерти, камерна музика, произведения за пиано, хорови композиции и над 200 песни.

Семейна среда и години на учение

Бащата на Брамс – Йохан Якоб – дава първите музикални уроци на сина си. Свирил е на контрабас, валдхорна и флейта, а за удоволствие изпълнявал първа цигулка в струнни квартети. В по-късен етап е назначен в Филхармоничния държавен оркестър на Хамбург.

От 1840 г. малкият Йоханес започва обучение по пиано при Ото Фридрих Вилибалд Косел, като едновременно учи цигулка и основи на виолончелото. Косел отбелязва през 1842 г: „ Брамс може да бъде толкова добър изпълнител, но няма да спре безкрайното си композиране“.

От 1845 до 1848 г. той учи при пианиста и композитора Едуард Марксен, личен познат на Бетовен и Шуберт, възхищавал се на Моцарт и Хайдн и почитател на Й. С. Бах. Марксен предава на Брамс композиторските похвати и мисленето на великите композитори.

На 10-годишна възраст Брамс дебютира като изпълнител, а между 14 -тата и 16-тата си години свири в кръчми в пристанищната зона на Хамбург, за да помага на семейството си, докато композира и изнася рецитали. През 1850 г. се запознава с унгарския цигулар Едуард Ремени, от когото научава унгарски и ромски мелодии, които по-късно ще оживеят в прочутите му Унгарски танци.

Пътят към признанието

През 1853 г. Брамс среща цигулковия виртуоз Йозеф Йоахим, който веднага разпознава таланта му и го представя на Роберт Шуман. Шуман публикува възторжена статия в списанието Neue Zeitschrift für Musik, която предизвиква истинска сензация и утвърждава Брамс като значима фигура в музикалния свят.

По това време съществува конфликт между „Нео-германската школа“ на Лист и Вагнер и по-консервативните кръгове, подкрепяни от Шуман. Похвалите към Брамс разгневяват привържениците на новото течение и въвличат композитора в спорове, създавайки напрежение в личния му живот.

Брамс се сближава със семейството на Шуман и помага на Клара Шуман при грижите за семейството ѝ след първите признаци на психическо разстройство на Роберт през 1854 г. Изглежда, че се влюбил в нея, но макар и останали дълбоко свързани след смъртта на Шуман през 1856 г., тяхната връзка не преминала отвъд това.

Между 1857 и 1860 г. Брамс дели времето си между двора в Детмолд (столица на малкото княжество Липе) – където преподава пиано и дирижира хорово дружество – и Гьотинген, където прекарва летата в композиция и музикални занимания в кръга на певицата Агате фон Зиболд. През 1859 г. е назначен за диригент на дамски хор „Gesangverein der Frauen“ в Хамбург, което му дава възможност да усъвършенства диригентските си умения и да изгради контакти в музикалната общност.

В този период неговата творческа активност се увеличава, и освен двете очарователни Серенади за оркестър и колоритния Първи секстет за струнни в си бемол мажор (1858–1860), той завършва и своя първи Концерт за пиано в ре минор (1854–1858).

Между успеха и съперничеството: Брамс във Виена

През 1863 г. Брамс се установява във Виена като ръководител на Singakademie, изтъкнато хорово общество. Животът му протича спокойно, нарушаван единствено от сблъсъци, предизвикани от буйния му темперамент, и ожесточеното съперничество между неговите привърженици и тези на Вагнер и Брукнер, както и от няколко неосъществени любовни връзки.

През 1868 г. завършва най-известната си хоровa творба – Ein deutsches Requiem (Немски реквием), базирана на библейски текстове, подбрани от композитора. Премиерата в Бремен на Велики петък 1868 г. впечатлява публиката и отваря пътя за изпълнения из цяла Германия. С това произведение Брамс заема челно място сред немските композитори.

Брамс също създава успешни произведения в по-лекия жанр. През 1869 г. той публикува два тома „Унгарски танци“ за клавирно дуо – блестящи аранжименти на унгарски мелодии, събирани през годините. Тяхният успех е феноменален и произведенията се изпълняват по целия свят. През 1868–1869 г. той композира и валсовете „Liebeslieder“ (Любовни песни) за вокален квартет и пиано за четири ръце – творба, изпълнена с хумор и включваща елегантни виенски танцови мелодии. Някои от най-великите му песни също са създадени по това време.

Въпреки постоянните атаки от „вагнерианците“, музиката на Брамс постепенно се утвърждава, а славата му расте неотклонно.

През 1872 г. той става Главен диригент на Дружеството на приятелите на музиката (Gesellschaft der Musikfreunde), утвърждавайки репутацията си като диригент и интерпретатор на класическа музика. В продължение на три сезона (1872–1875) ръководи Виенската филхармония като поставя високи стандарти за изпълнение и представя свои значими творби – серенади, камерни произведения, хорови кантати и първите версии на Симфония №1 и Концерт за пиано №1, което му позволява да усъвършенства музиката си.

В този период поддържа контакти с Дворжак и други съвременници, укрепвайки ролята си като централна фигура в европейската музика.