През 20-те и 30-те години на ХХ век светът преживява едни от най-драматичните и противоречиви десетилетия в своята история. Това е време на бързи промени и контрасти – между възторг и разочарование, между бурното развитие и дълбокатакриза. Време на сблъсък между стария и новия свят, между традицията и модерността, между надеждата и тревогата.

След ужасите на Първата световна война Европа и САЩ се опитват да се възстановят от огромните човешки и икономически загуби. В началото на 20-те години настъпва период на кратък оптимизъм и възраждане – т.нар. „луди двадесет“ (Roaring Twenties). Големите градове се превръщат в центрове на културен и социален живот: появяват се джазът, артдеко стилът, киното и радиото навлизат масово в ежедневието. Жените придобиват повече свобода – облеклото, поведението и ролята им в обществото се променят. Това е и време на силно технологично развитие: автомобилът, телефонът, електричеството и самолетите променят представата за скорост и модерност.

Но под повърхността на този блясък се крият дълбоки противоречия. Социалното неравенство остава, а политическите напрежения между победители и победени от войната тлеят. През 1929 г. Голямата депресия срива световната икономика – милиони губят работата си, предприятия фалират, а бедността и безработицата водят до социални вълнения. Обществото губи своята увереност, а разочарованието от демократичните институции подготвя почвата за нови идеологии.

През 30-те години атмосферата става все по-напрегната. В Европа се надигат тоталитарни режими – фашизмът в Италия, нацизмът в Германия, сталинизмът в СССР. Национализмът, пропагандата и идеята за „силната държава“ доминират политическата сцена. Пропагандата, контролираната култура и военните амбиции засенчват идеалите за свобода и човечност. Свободата на словото и демокрацията се ограничават, а обществата започват да се разделят.

И въпреки това, тези десетилетия са и време на изключителен културен разцвет – появяват се нови художествени течения като сюрреализъм, експресионизъм, конструктивизъм; литературата и музиката търсят нови изразни средства. В изкуството се отразява както чувството за изгубена сигурност, така и жаждата за нов смисъл в един променен свят.

Музиката от този период носи всички тези чувства – устрема на модерния човек и неговата уязвимост, напрежението между светлина и сянка. И може би именно затова тя продължава да ни вълнува и днес – защото ни напомня, че дори в най-трудните времена човешкият дух не спира да търси хармония.