Семейна среда

Якоб Лудвиг Феликс Менделсон-Бартолди е роден на 3 февруари 1809 г. в Хамбург, в едно от най-изтъкнатите интелектуални семейства на своето време. Дядо му е Мозес Менделсон – германски еврейски философ, който съчетава юдаизма с рационализма на Просвещението и се превръща в една от водещите фигури на Хаскала – движение, което подпомага интегрирането на евреите в европейската култура. Баща му, Авраам Менделсон, е успешен банкер и филантроп, а майка му, Лея Саломон, е музикално образована жена и роднина на известния пианист и композитор Даниел Итциг.

Семейството се премества в Берлин през 1811 г., и Феликс, заедно със сестра си Фани, израства в среда, където музиката, литературата и философията се преплитат ежедневно. Техният дом се превръща в своеобразен салон на берлинския интелектуален елит – там гостуват учени, поети и артисти, сред които Хегел, Хайне, Майербер, Вебер. Неделните следобеди се превръщат в истински музикални матинета, в които участват както приятели и преподаватели, така и видни музиканти на времето. Тези събирания формират вкуса на младия Феликс за камерна музика и ансамблово свирене и му дават възможност да свири за публика още от ранна възраст.

Гениалното дете Феликс

Менделсон проявява изумителен музикален талант още преди осмата си година. Първоначално учи пиано при Лудвиг Бергер и Мари-Фридерике Биго, а по-късно изучава теория и композиция при Карл Фридрих Целтер, водеща фигура в берлинската Sing-Akademie zu Berlin.

Целтер е ревностен почитател на Йохан Себастиан Бах – дирижира многократно произведенията му и е един от първите, които възраждат интереса към творчеството на Бах преди Менделсон. Това влияние несъмнено играе значителна роля в оформянето на музикалните вкусове на младия композитор, тъй като неговите произведения отразяват старателното изучаване на бароковата музика.

Тази ранна школа, основана върху контрапункта, отличава Менделсон от другите романтици. Той никога не отхвърля класическите модели – напротив, развива ги до съвършенство. Първите му произведения (до 1825 г.) – камерни творби, симфонии за струнен оркестър и клавирни пиеси – демонстрират зрялост, несъответстваща на възрастта му. Критиците от онова време вече го наричат „втори Моцарт“.

Срещи и вдъхновения

Феликс Менделсон се запознава с Йохан Волфганг фон Гьоте чрез посредничеството на Целтер в дома на родителите си в Берлин. Гьоте сравнява младия композитор с Моцарт и казва:

„Това, което този малък човек може да направи при импровизация и свирене на прима виста, граничи с чудотворното.“

Пътуванията на младия Менделсон в Италия и Великобритания в началото на 1830-те години обогатяват неговото творчество: от Италия той черпи свежи впечатления от природата, светлината и ритъма на южната страна, а от британските острови – вдъхновение за музикален размах и нови форми.

Реформатор и диригент

Менделсон е не само композитор, но и един от първите модерни диригенти в смисъла, който днес влагаме в думата. През 1829 г. той ръководи историческото възраждане на „Страстите по Матей“ на Бах, 80 години след смъртта на композитора. Това събитие поставя началото на ренесанса на Баховата музика и утвърждава Менделсон като пазител на класическата традиция.

През 1835 г. е назначен за музикален директор на Гевандхаус оркестър в Лайпциг и превръща града в център на германския музикален живот. По негова инициатива през 1843 г. се основава Лайпцигската консерватория – първото висше музикално училище в Германия, където преподават Клара Шуман, Фердинанд Давид и Мориц Хауптман.

Човек на светлината сред романтиците

Докато съвременниците му – Берлиоз, Шуман и Лист – се стремят към експресивен, субективен романтизъм, Менделсон остава верен на идеята за „просветлен романтизъм“ – съчетание на класическа яснота и дълбока емоционалност. Той не търси революция, а хармония; не руши формата, а я осветлява отвътре.

Тази умереност кара някои по-късни критици да го смятат за „консервативен“, но съвременният поглед разкрива именно в това неговата сила и оригиналност – способността да превърне баланса в естетическа добродетел.

Последни години и смърт

След смъртта на сестра му Фани през 1847 г. Менделсон изпада в дълбока депресия. Неговото крехко здраве бързо се влошава, и той умира на 4 ноември 1847 г. в Лайпциг, едва на 38 години.

Въпреки краткия си живот, Менделсон оставя огромно и завършено творчество: пет симфонии, два концерта за пиано, концерт за цигулка, камерни цикли, оратории, кантати, песни и клавирни миниатюри. Неговата музика се отличава с непринуденост, чистота и благородство, които олицетворяват духовния идеал на ранния романтизъм.