В Лайпциг през 30–40 -те години на 19-ти век Феликс Менделсон превръща дома си в едно от най-изисканите културни пространства на епохата. Неговите Sonntagsmusiken – неделните камерни музикални събирания – събират най-значимите музиканти и интелектуалци на града.

Това не са официални концерти, а интимни срещи, на които Менделсон свири, представя нови произведения или просто музицира с приятели – Шуман, съпругата му Клара, известният пианист Игнац Мошелес, виртуозният цигулар Фердинанд Давид концертмайстор на Гевандхаус оркестър и други музиканти от оркестъра – пред публика, съставена от най-близките му съмишленици. Атмосферата е спокойна и камерна – салонът се изпълва с музика, а поканените, сред които университетски професори, писатели и издатели, споделят идеите и духа на новата романтична естетика.

Sonntagsmusiken постепенно се превръщат в културна институция на Лайпциг – място, където се раждат нови произведения, идеи и приятелства, и което утвърждава града като един от европейските музикални центрове.

В този период Менделсон пътува непрекъснато между важните музикални центрове на Европа – дирижира, консултира големи културни и образователни комитети, композира поръчкови произведения за големите фестивали и се представя като пианист, органист и камерен музикант пред европейската публика и аристокрация. Личният му живот също се развива бурно – жени се за Сесил Жанренод, дъщеря на френски протестантски свещеник, през март 1837 г., и създава нов дом в Лайпциг.

В тази атмосфера Менделсон оформя зрелия си стил в камерната музика. През 1837–1838 години той създава трите струнни квартета оп. 44, едни от най-светлите и балансирани произведения в романтичната литература, своеобразен връх в камерното творчество на Менделсон.

Писани в апогея на кариерата му, трите струнни квартета оп. 44 съчетават класическата яснота на Хайдн и Моцарт с нова лиричност, прозрачна текстура и характерния менделсонов „елфически“ блясък. Те свидетелстват за творческата зрялост на Менделсон и за елегантния, почти разговорен чар на неговата камерна музика.

Композирането на квартетите от оп. 44 Менделсон започва по време на медения си месец в Черна гора и завършва първия от тях, в ми минор, на 18 юни 1837 г. Следва квартетът в ми бемол мажор, завършен на 6 февруари следващата година – ден преди раждането на първия му син, Карл Волфганг Паул. Последният, в ре мажор, е завършен на 24 юли 1838 г. След като трите квартета са завършени, Менделсон ги подрежда в настоящия им ред и ги публикува като Trois Grands Quatuors, с посвещение на престолонаследника на Швеция.

Характерни черти на квартетите оп. 44:

• Класическа структура с романтична чувствителност – Менделсон черпи вдъхновение от Бетовен, но запазва своята лекота и мелодичност.
• Баланс между инструментите – всяка партия е значима, има постоянен диалог между цигулките, виолата и виолончелото.
• Контраст и динамика – формите са ясни (сонатна, вариации, менует или скерцо), но музиката е емоционално наситена и свежа.
• Романтичен характер – носят усещане за нежност, чувствителност и интимност.

Квартетите от оп. 44 имат стабилно място в репертоара на камерните ансамбли и се смятат за едни от най-добрите примери за ранния романтизъм в камерната музика.

Роберт Шуман описва характера на музиката на своя приятел Менделсон от този период с типичния си хумор:

„Усмивка се носи около устата му, но това е усмивка от удоволствие, което изпитва от своето изкуство, на тихо самодоволство сред тесен кръг приятели.“

Менделсон държи особено на Квартет №3 в ре мажор, оп. 44 №1.

„Току-що завърших квартета си в ре мажор,“ пише той на цигуларя Фердинанд Давид, близък приятел и концертмайстор на Гевандхаус оркестър. „Много ми харесва. Надявам се да се хареса и на теб. Мисля, че ще е така, тъй като е по-жив и вероятно ще е по-приятен за изпълнителите от другите.“

Структура на Струнен квартет №3, оп. 44 №1:

1. Molto allegro vivace – възвисяваща и радостна първа част
2. Menuetto: Un poco Allegretto – единственият менует сред квартетите на Менделсон; деликатен, шепнещ и ефимерен, „приказен“ менует с трио.
3. Andante espressivo ma con moto – нежна и леко тъжна бавна част.
4. Presto con brio – енергичен финал, с ясна структура и виртуозни пасажи, завършващ с триумфално повторение на основната тема от първата част.

Премиерата на Квартет №3, оп. 44 №1 в ре мажор е на 16 февруари 1839 г. в Лайпцигския Гевандхаус, от квартет, воден от Фердинанд Давид.

Още през XIX век квартетите Op. 44 са възприемани като върховно постижение в камерната музика. Роберт Шуман, в своята рецензия от 1839 г., пише:

„Менделсон е създал квартети, които говорят на сърцето, без да нарушават законите на разума.“

През XX век музиковедът Доналд Тови определя Op. 44 като „единствената пълноценна романтична алтернатива на бетховенския модел“.