Жозеф Морис Равел (Joseph-Maurice Ravel; 1875–1937) е изтъкнат френски композитор, известен със своята прецизност в композирането и майсторство в оркестрацията. Често е свързван с музикалния импресионизъм, въпреки че самият той отхвърля този етикет.

Основни факти за живота и творчеството

• Ранни години и образование: Равел е роден на 7 март 1875 г. в Сибур, Франция, в семейство на швейцарски инженер и майка от баски произход. Семейството се премества в Париж малко след раждането му. Започва да взима уроци по пиано на шестгодишна възраст и постъпва в Парижката консерватория на 14 години. Там учи композиция при Габриел Форе, който силно повлиява артистичното му развитие.
• “Аферата Равел”: Въпреки очевидния си талант, Равел многократно (пет пъти) се проваля в опитите си да спечели престижната награда Prix de Rome. Последното му отхвърляне през 1905 г. предизвиква национален скандал в пресата, който води до оставката на тогавашния директор на консерваторията и назначаването на Форе на негово място.
• “Les Apaches”: В началото на 20-ти век Равел се присъединява към неформална група от млади, иновативни артисти, поети и музиканти, наречена “Les Apaches” (Апашите). Групата се състои от млади творци, сред които Рикардо Вианьес, Пол Сюке, Мануел де Фая и др., а Игор Стравински се сближава с тях малко по-късно, но не е официален член.
• Първа световна война: По време на войната Равел служи като шофьор на камион в артилерийски полк, въпреки крехкото си телосложение. Смъртта на майка му през 1917 г. и преживяванията му на фронта оказват тежко влияние върху здравето и творчеството му.
• Късни години и болест: След войната Равел е смятан за водещия френски композитор. През 1928 г. прави успешно турне в Северна Америка, където се среща с Джордж Гершуин и се вдъхновява от джаза. Здравето му започва да се влошава в края на 20-те години на миналия век, а след инцидент с такси през 1932 г. състоянието му се влошава още повече. Развива неврологично заболяване (вероятно афазия или болест на Пик), което постепенно му отнема способността да пише музика, въпреки че продължава да я чува в главата си. Умира след неуспешна мозъчна операция на 28 декември 1937 г. в Париж.

Известни произведения

• “Болеро” (Boléro, 1928): Неговата най-известна творба, първоначално балет, е забележителен експеримент с оркестрацията и кресчендото, който се превръща в световен хит.
• “Дафнис и Хлое” (Daphnis et Chloé, 1912): Мащабен балет, считан от мнозина за негов шедьовър, известен със своята богата хармония и инструментални цветове.
• “Павана за една покойна инфанта” (Pavane pour une infante défunte, 1899): Една от най-популярните му ранни пиеси, първоначално за пиано, по-късно оркестрирана.
• “Картини от една изложба” (Pictures at an Exhibition, 1922): Неговата брилянтна оркестрация на клавирната сюита на Модест Мусоргски, която днес е по-известна от оригинала.
• “Гаспар на нощта” (Gaspard de la nuit, 1908): Изключително виртуозна и трудна сюита за пиано, базирана на стихове на Алоизиус Бертран.
• “Концерт за пиано за лява ръка” (Piano Concerto for the Left Hand, 1931): Композиран за пианиста Паул Витгенщайн, който губи дясната си ръка по време на войната.
• “Детето и вълшебствата” (L’enfant et les sortilèges, 1925): Едноактна опера-фантазия по либрето на Колет.

Равел остава в историята като композитор с уникален стил, който съчетава класически форми със съвременни елементи, включително джаз и екзотични мотиви, и е ценен заради прецизността и ясната си музикална мисъл.

Blues – втората част от Сонатата за цигулка и пиано в сол мажор (1927)

Сонатата за цигулка и пиано, писана между 1923 и 1927 г., е една от най-смелите и модерни камерни творби на Морис Равел. Композиторът работи върху нея необичайно дълго – почти четири години – в търсене на нов музикален език, способен да обедини класическата форма с ритмите и хармониите на американския джаз.

През 1920-те години джазът завладява Париж чрез военни оркестри, кабарета и нощни клубове. Равел е дълбоко впечатлен от този нов звук, а пътуването му до САЩ през 1928 г. и срещата с Джордж Гершуин само затвърждават интереса му. Именно в този контекст се ражда втората част на сонатата – „Blues: Moderato“.

Това не е подражание, а стилизирано, изтънчено пречупване на блусовия език през френската естетика. Равел използва синкопи, характерни „blue notes“, глисандо и ритмична свобода, но ги подчинява на строга конструкция и кристална форма.

Цигулката често напомня човешки глас с леко „проплакване“, докато пианото звучи сухо и перкусивно, сякаш имитира банджо или китара. Самият Равел описва връзката между двата инструмента като „двама независими противници“, които не се сливат, а съжителстват в напрегнат диалог.

Сонатата е посветена на цигуларката Елена Журдан-Моранж, а премиерата ѝ през 1927 г. е от Джордже Енеску и пианиста Алексис Ролан-Мануел.

„Blues“ е една от първите европейски класически творби, в които джазът не е екзотична украса, а пълноценна част от музикалния език. Много изследователи я определят като своеобразен мост между Равел и Гершуин – между Европа и Америка, традицията и модерността.

„Blues“ е малък музикален диамант – само няколко минути, изпълнени с глобална културна енергия. В него се срещат XIX век и модернизмът, класиката и джазът, математическата прецизност и илюзията за свободна импровизация. Това е Равел в най-чистата му форма – композитор, който превръща всяко вдъхновение в изкуство от най-висока класа.