Подобно на литературата и живописта, които търсят свободата на израза и дълбочината на емоцията, музиката в романтичната епоха се освобождава от строгите класически форми и се обръща към личното, страстното и изповедното.

Романтизмът донася нови теми и образи в музиката: самотата на човека, странстването по света, конфликта „човек – действителност“, решен като бягство сред природата, съня или фантазиите. Творците се обръщат към фолклора, към старинните митове, легенди, предания. Преобладават лиричните произведения, творбите придобиват характер на интимна изповед, разкриваща най-дълбоките чувства и вътрешния свят на човека – от интимните камерни песни на Франц Шуберт, през драматичните произведения на Ектор Берлиоз, до грандиозните музикални драми на Рихард Вагнер.
Нито един от композиторите преди тях не е успял така богато и изразително да изобрази природата, човешкия копнеж и блян, страданието и порива на душата, както романтиците.

В тази епоха песента заема водещо място в музикалния живот. Тя се превръща в най-естествения начин за изразяване на лични чувства – любов, тъга, копнеж, мечта. До нея се нарежда и клавирната миниатюра – кратко, но дълбоко изразително произведение, което често възниква от домашното музициране и свободната импровизация. От скромна форма за лично забавление тя израства до истинско изкуство, което пленява публиката със своята непосредственост и поетичност – Импровизации (Impromptus), Музикални моменти (Moments musicaux), валсове и лендлери на Шуберт, Песни без думи (Lieder ohne Worte) на Менделсон, от ноктюрните и прелюдиите до мазурките, баладите и полонезите на Шопен.

Музиката на XIX век въвежда нови образи и изразни средства, които я отличават от изкуството на виенските класици. Композиторите търсят нови начини да разкажат история чрез звуци – така се ражда програмната музика, вдъхновена от литературата, поезията и живописта.
Тя дава на слушателя не само емоция, но и посока – „пътеводна нишка“, която го води през чувствата и сюжетите, закодирани в музиката.

В тази връзка романтичните творци откриват в звука нов език – език, способен да разказва, да внушава, да рисува картини и да докосва душата така, както никое друго изкуство.

Романтизмът обикновено се разделя на условно да два периода – ранен и късен. Ранният носи духа на идеализма, бунта и поетичната мечта, а късният се отличава с по-зрял, драматичен и често трагичен поглед към човека и света.

Ранен романтизъм (1810–1850)

Ранният романтизъм е време на грация и елегантност. Композиторите търсят баланс между класическата структура и новата емоционална свобода. Мелодията става по-изразителна, хармонията по-богата, а музиката – по-лична.

Менделсон впечатлява със свежестта на музикалния си език – Симфония №3 „Италианска“ или Концерт за цигулка са пример за романтика с класическа яснота. Шуберт е лирикът на песента, неговите Струнни квартети и песни оставят дълбоки емоционални следи. Вебер задава тона на немската романтична опера с Вълшебният стрелец, докато Шуман и Шопен превръщат пианото в интимен инструмент за разказване на чувства – техните цикли са като лични дневници, изпълнени с радост, меланхолия и страст.

Късен романтизъм (1850–1910)

Късният романтизъм носи драматизъм и мащаб. Това е времето на националните школи и големите сценични и симфонични форми. Композиторите вече не просто пишат музика – те създават цели светове.

Брамс е класик по душа – неговите симфонии и камерна музика съчетават интелектуална строгост с дълбока емоционална сила. Лист е виртуоз и иноватор на симфоничната поема, докато Берлиоз революционизира оркестъра със своята Фантастична симфония. Чайковски съчетава емоция, драма и руски дух – от балета Лебедово езеро до Патетичната симфония.

В оперното изкуство Вагнер създава митологични светове, Верди трогва с дълбоки човешки драми, а Гуно пленява с лирични мелодични линии. В националните школи Сметана и Дворжак разкриват чешкия дух, а Римски-Корсаков оцветява руската музика с изключителна оркестрация.

Романтичната музика има удивителната способност да ни докосва директно в сърцето. Когато я слушаш, не просто чуваш нотите – ти сякаш преживяваш всяка емоция на композитора. Радост, тъга, носталгия, страст… всичко идва право при теб, без посредници.

Тя е като личен дневник на композитора – интимна, искрена, понякога драматична, понякога нежна. Може да те отведе в далечни светове, митични сюжети или красиви пейзажи, които съществуват само в музиката. В същото време ни свързва и с различните култури – усещаш характера на една страна, един народ, просто чрез мелодиите и ритмите.

Но най-хубавото е, че романтичната музика те кара да мислиш, да мечтаеш, понякога да се усмихнеш, друг път да се просълзиш. Сякаш всяка симфония, концерт или песен е покана да споделиш малко от живота на композитора… и може би малко от своя собствен.