Анхел Вилолдо е една от ключовите фигури в оформянето на аржентинското танго – жанр, който по-късно се превръща в световен музикален символ. Роден на 1 януари 1861 г. в Буенос Айрес, Вилолдо е самоук музикант, текстописец и композитор, оставил трайна следа в културната история на Аржентина.

Ранни години и път към музиката

Израснал в скромна среда, Вилолдо проявява музикален талант още от ранното си детство. Той изучава основите на музиката сам, без формално образование или обучение в консерватория.

Културната атмосфера на Буенос Айрес, град, където се преплитат африкански, европейски и местни аржентински традиции, оказва силно влияние върху развитието му. Вилолдо умело съчетава тези елементи с ритмиката и емоционалността на милонгата – народен музикален стил, който постепенно става основа за новото и вълнуващо танго.

Творческа кариера

Анхел Вилолдо изгражда кариерата си в период, когато тангото започва да се оформя като самостоятелен жанр и постепенно преминава от улиците и кварталните барове към по-престижните салони на Буенос Айрес. Той работи като композитор, текстописец, певец и китарист, а песните му често звучат в кабаретата и кафенетата на града.

Мястото му в историята на тангото е толкова значимо, че често го наричат „баща на тангото“. Неговите произведения не са просто музика – те отразяват живота и духа на Аржентина в началото на 20-ти век.

Вилолдо казва:

“Тангото не е само музика – то е начин на живот.”

Най-известни произведения

·       „El Choclo“ (1903) Безспорно най-популярното произведение на Вилолдо и едно от най-разпознаваемите танга в света. Написано в момент, когато жанрът започва да печели социално признание, „El Choclo“ се превръща в символ на тангото.

С времето творбата многократно е адаптирана – от клавирни аранжименти до оркестрови версии и джаз интерпретации. Различни текстове също са добавяни, което прави „El Choclo“ жив и развиващ се музикален символ.

·       „La Morocha“ (1905) Още едно емблематично танго от ранния период на жанра. „La Morocha“ бързо печели популярност и се превръща в една от първите аржентински песни с международна известност. Често се изпълнява в кафетата и театрите в началото на XX век и допринася за разпространението на тангото извън пределите на Аржентина.

·       Други популярни творби Освен най-известните си композиции, Вилолдо създава множество милонги, куплетни песни и хумористични текстове. Сред тях са „El Porteñito“, „Matufias“ и „El Negro Alegre“, които допълват богатото му музикално наследство и също заемат важно място в ранния танго репертоар.

Творчеството на Вилолдо поставя основата, върху която по-късно композитори като Ернесто Понтиер, Хулио де Каро и Астор Пиацола развиват тангото до сложните оркестрови форми, които познаваме днес.

„El Choclo“

„El Choclo“ („Царевичният кочан“) е едно от най-популярните аржентински танга, написано през 1903 г. Името вероятно идва от прякора на собственик на нощен клуб в Буенос Айрес, наричан „El Choclo“.

Пиесата е изпълнена за първи път в елегантния ресторант „El Americano“ от оркестъра на Хосе Луис Ронкайо. Поради строгите морални норми по онова време, тангото все още не се считало за „прилична“ музика, затова творбата първоначално е представена като „criolla dance“ („креолски танц“). Счита се, че композиторът може да е създал музиката още през 1898 г.

Оригиналният текст на Вилолдо е буквално за царевицата като храна. По-късно той създава нова версия – „Cariño Puro“ („Чиста нежност“). Най-популярният текст е този на Енрике Сантос Дисеполо (1947), който превръща песента в химн за тангото като начин на живот.

„Kiss of Fire“ – световната адаптация

Американската версия на „El Choclo“ –  „Kiss  of Fire“, подписана през 1952 г. от Лестър Алън и Робърт Хил, почти изцяло възпроизвежда мелодията на прочутото танго. След огромния успех в САЩ авторите са принудени да признаят, че това е адаптация, като добавят името на Вилолдо в нотите.

Луис Армстронг превръща „Kiss of Fire“ в хит през 1955 г., а същата година излиза и едноименен филм, в който мелодията звучи във фламенко стил.

Песента получава множество испаноезични версии, включително на Кони Франсис и Нат Кинг Коул, а мелодията ѝ достига дори до Русия, където става основа на популярна градска песен.

Астор Пиацола твърди: “Без композитори като Вилолдо, тангото никога нямаше да достигне висотите, които познаваме днес.”

„El Choclo“ е не само една от първите икони на аржентинското танго, но и символ на страстта, носталгията и елегантната чувственост, които характеризират жанра. Концерт, включващ тази пиеса, е покана към публиката да се потопи в магията на Буенос Айрес и да усети ритъма на един от най-изразителните танци в света.