Лудвиг ван Бетовен (1770 – 1827) Симфония № 2 в ре мажор, оп. 36

Йоханес Брамс (1833 – 1897) Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп. 102

Вечерта на 13 февруари събира на една сцена монументалния свят на Йоханес Брамс и триумфалната енергия на Лудвиг ван Бетовен – история за изкуството като висш морален дълг, приятелство и пречистване.

Първата част на вечерта ни въвежда в драматичния свят на Бетовен. Симфония № 2 в Ре мажор е написана във време, когато композиторът с ужас осъзнава необратимостта на глухотата си и оставя дълбоко изповедно писмо на крачка от отчаянието. И въпреки това тя е удивителен триумф на духа: вместо мрак – бликаща енергия, хумор и непреклонен оптимизъм. Окрилен устрем в първата част, топла песенна идилия във втората, бунтарска и заразителна енергия в третата, искрящ и радостен финал.

Програмата продължава с Двойния концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор на Брамс – творба, родена от нуждата да се излекува разкъсано приятелство чрез силата на музиката. Двата солови инструмента са истинска алегория на човешкото общуване: цигулката и виолончелото разговарят, спорят, отстъпват си и се допълват, дишайки като един организъм, за да стигнат до споделена зрялост, изпълнена с близост и смисъл.

Солисти са Светлин Русев и Ласло Феньо – двама артисти от световния музикален елит.

Любимец на българската и световната публика, Светлин Русев респектира със сценично присъствие, благороден и наситен тон и блестяща виртуозност. Днес той развива впечатляваща международна кариера като солист и камерен музикант и печели аплаузите на най-престижните зали и фестивали в Европа и Азия. Свири на безценния Страдивариус „Барон Витгенщайн“ от 1716 г., предоставен му от българската държава, и поднася на слушателите изтънчена стилова култура и завладяващ артистичен устрем.

Унгарският виолончелист Ласло Феньо, носител на първа награда от конкурса „Пабло Касалс“, е сред най-търсените солисти на нашето време. Известен с дълбока музикална чувствителност, богата темброва палитра и безупречна техника, той свири на инструмент от Матео Гофрилер от 1695 г., чийто благороден звук изпълва залата с неповторима топлина.

Двойният концерт на Брамс е сериозно изпитание: той изисква от солистите да оставят личното его настрана и да музицират като един. Извисената светлина на Страдивариуса и кадифеният регистър на Гофрилера могат да се съчетаят само чрез съвършен интонационен синхрон и истинска сценична химия. За публиката ще бъде привилегия да проследи този интензивен диалог – от драматичните каденци в началото, през трогателния унисон на бавната част, до искрящия унгарски финал.

На диригентския пулт застава маестро Йоханес Шлефли. С ярък темперамент, изтънчена стилова култура и усет към най-фините емоционални нюанси – качества, добре познати на публиката на Алегра – той ще поведе музикантите на Фестивалния оркестър през това вдъхновяващо и пречистващо пътешествие.