Бетовен пише с въодушевление поръчаната му музика към пиесата на Гьоте “Егмонт”. Образът на Егмонт, граф Ламорал въплъщава идеално идеалния образ на героя, така търсен от композитора. Историческите обстоятелства благоприятстват вдъхновението на Бетовен - войските на бившия Бетовенов идол – първият консул Бонапарт обсаждат Виена и я окупират. Музиката към “Егмонт” се състои от 9 номера и предшестваща спектакъла увертюра. Тази увертюра в съвършена форма и ограничено време “изиграва” музикално събитията в пиесата и дава драматична квинтесенция на случващото се. Изградена като сонатно Allegro с бавно, подобно на погребална сарабанда встъпление и стремително увличаща кода, увертюрата с музикалното си съвършенство и драматургична нагледност остава образец на драматичния стил на Бетовен.  

Концертът за цигулка на Чайковски е несъмнено труден. Но тази несъмненост отстъпва пред блясъка на поетичните сцени, които се редуват с театрална – или почти литературна зримост в музиката. Сякаш с интерес, меланхолия или изненада разгръщаме страниците на някой от големите руски романи от епохата. Или солист и оркестър ги разгръщат вместо нас?

Бляскав и увличащ финал на програмата ще сложи Втора симфония от Бетовен. Композирана във време на трудности и огорчения, тя носи светлината на надеждата и дързостта на новатора; ъгловата, внезапно галантна, понякога изненадващо, „хайдновски“ непочтителна, тази симфония неизменно радва слушателите.