Освен на децата си, Моцарт е родител на един съвсем нов камерен жанр – този на клавирния квартет – екстравагантната комбинация на струнно трио с basso obligato, на камерна задълбоченост с концертен блясък и на полифонично писмо с виртуозна бравура. Неговите два квартета KV493 и 478 са първите, които използват тази комбинация именно като нов вид ансамблово взаимодействие.
Композирани по поръчка на Хофмайстер, квартетите остават – уви – два, вместо замислените три поради претенциите на издателя към прекомерната сложност на музиката. Хофмайстер вероятно е изразил жалбите на своята – наистина просветена, ала не достатъчно - „клиентела“. „Не желаят да го купуват“ , пише той на Моцарт. Ние обаче желаем да го слушаме. При това с вълнение и буден интерес.
Интерес не е трудно да събуди и Октетът на Макс Брух – най-малкото понеже това е последното творение на скромния немски майстор.Изкусно обхванал струнния ансамбъл, октетът – не удвоен квартет! излъчва особена светла порядъчност, последни капки романтизъм се изцеждат от партитурата, написана тогава, когато музикалният свят е съвсем променен и враждебен към тази музика. Шанс е да послушаме завещанието на Брух – и да чуем какво ни говори с примирената си чистота, с уталожения си порив. Със закъснялата си красота.
Волфганг Амадеус Моцарт (1756 - 1791)
Клавирен квартет в ми-бемол мажор, K.493
Макс Брух (1838 - 1920)
Струнен октет си-бемол мажор, Op. posth
60 мин.