Историята с человите концерти на „татко“ Хайдн е история тъмна и криминална. Музикалните архивисти непрестанно сензационно откриват все нови и нови челови концерти на класика от Рорау – и упорито опровергават автентичността им. Несъмнено е авторството  на два концерта – тези в D Dur и в С Dur. Типичното съчетание или по-скоро - несъчетаемост на галантност и рустикалност, на грубоватост и финес, на мечтателност и stravaganza издава автора си много по-ясно от всяко скрупульозно изследване на ръкописите. Концертът в До-мажор използва много от музикалните фигури на късния барок, поставени в необичаен, почти пародиен контекст; едно виртуозно и фантастично show на виртуоза с най-рисковани и удивителни хватки, пози, пасажни полети и тромави каденцирания.

Прелестната Флоренция, спомен за която е опусът, който ще чуем, е градът, свързан с последното италианско пребиваване на Чайковски – и с невероятно бързо написания там шедьовър „Дама Пика“. Souvenir de Florеnce съвсем не е избледняла картичка от италианско приключение, нито трохи от „Дама Пика“ (на последната страница на оперния клавир Чайковски пише някои скици, белязани като „секстет“). Често с удивление се пише за европейската отзивчивост на Чайковски, за свободата, с която той превръща впечатленията и преживяванията си в музика, колкото разпознаваемо руска, толкова и неотделима от странстванията на човека и неговото въображение. Секстетът съвсем не етнографско описание, а поетически отпечатък, който окото превръща в звуци.