Бог обича Троицата. А и за интригуващ, увличащ разговор трима са по-добре от двама. Едно от късните клавирни триа на Хайдн ни припомня определението, което английски джентълмен дава на музиката му: Величествено, но твърде шумно! Сюрпризите, които татко Хайдн предлага на слушателите си са и пикантни и забавни, и лирични, и галещи. Това е истинско трио, а не соната за цигулка с облигатен клавир и дублиращо басовата линия чело, истински диалогична пиеса с размера и обема на симфония. А как една пиеса за 6 струнни инструмента се е „свила“ наполовина, без да загуби нищо от блясъка и съдържателността си ще разберете, слушайки Брамсовия Втори секстет, превърнат в клавирно трио.
А колко различни светове ни представят Хайдн и Брамс…
Йозеф Хайдн
Клавирно трио №42, ми бемол мажор Hob. XV:30
Йоханес Брамс
Клавирно трио в сол мажор (по Струнен секстет оп.36)
60 мин.