Втората фестивална вечер на „Алегра“ ни отвежда в сърцето на романтизма, където пролетната еуфория на Роберт Шуман среща есенната мъдрост на Йоханес Брамс. Това е среща на двама духовни съмишленици – Шуман, който разпознава в младия Брамс „оня, който трябваше да дойде“ и Брамс, който цял живот носи естетиката на своя ментор.

Програмата започва с Клавирния квартет в ми-бемол мажор, оп. 47 – творба от щастливия, светъл период на Шуман през 1842 г. В нея съжителстват неговите два вътрешни гласа – бунтовният Флорестан и мечтателният Евзебий. Пианото, посветено на Клара, води интимния диалог със струнните, а третата част – Andante cantabile – звучи като чисто любовно признание. Мистичният резонанс на пренастроената струна на виолончелото ни кара да задържим дъха си, преди музиката да избухне в сияен финал.

Следва Кларинетният квинтет в си минор, оп. 115 на Брамс – творба, родена в късната му есен, когато композиторът вече се чувства изчерпан. Срещата с кларинетиста Рихард Мюлфелд обаче възпламенява ново вдъхновение. Музиката е обляна в кехлибарена мекота, а във втората част кларинетът припомня циганските оркестри от младостта на Брамс. Вариациите в заключителната част изграждат пет контрастни емоционални свята, които изследват границите на тъгата и надеждата. Кодата обаче избира да се завърне към началната тема – пречистена и тиха като край на едно дълго пътуване, едно окончателно и милостиво завръщане у дома.

За да оживеят тези шедьоври, Allegra събира ансамбъл от виртуози. Жак Амон води квартета с изящество, Фабио ди Кàзола добавя кадифения тембър на кларинета, а Валерий Соколов задава интелектуалната дълбочина на струнните. Към него се присъединява Стоимен Пеев, чието присъствие добавя стабилност и енергия. Лех Ушински и Екарт Рунге изграждат плътната, топла основа, която разкрива дълбоките емоционални пластове на двете творби.

Тези произведения ни учат да живеем с противоречията си: бунт и покой, страст и смирение, зенит и залез. В тях животът не угасва, а пулсира до последната нота – като интимен дневник на двама велики творци, които са престанали да се борят със съдбата и са започнали да я възпяват.