Заглавие като Крадливата сврака вероятно предизвиква леко притеснение у заклетия опероман. Но пък музиката на този Росиниев шедьовр е тъй очарователна, богата и благородно лека, че опероманът охотно прощава. Още повече, че става дума за прелестна дама – героиня на мелодраматична история, с някои антиобществени прояви. За любов, чест, вярност, заплаха и избавление.

А свраката, ще попитате вие? А свраката ще се чуе в самото начало на увертюрата с виртуозното и дръзко трещене на набедена героиня сред тревогата на случващото се и горделивия марш на – да речем – избавлението от недоразумения и беди.

Александър Глазунов, наследникът-чудо на Могъщата петорка и глезено дете на Беляевския кръжок е автор на един, но любим на цигуларите концерт. Едночастната творба има всичко нужно на добрия виртуоз – компактност, стремителен ход на музиката, умерена страстност, замах, разнообразие и логичност на формата. (Концертът е едночастен, започващ като излияние, завършващ като карнавал). Ето защо, той е обичан и от публиката, от, да го наречем – добрия меломан. И очакваме изискан цигулар от ранга на виенския концертмайстор Албена Данаилова да разбуди туй, що е съкровено укрито от навика в известната пиеса. Първият инструментален концерт на Глазунов е връстник на последната му симфония. Оттук нататък, смутен от новите пътеки, по които поема музикалното изкуство, уморен от донякъде безогледния му прогрес, Глазунов плавно се оттегля от активната композиторска работа. Но написаното, сред което непременно изящният цигулков концерт остава. И живее своя независим живот.

Навярно и по времето, когато Менделсон композира своята трета „Шотландска“ симфония, земята дала и име е сънувала своята независимост. Така симфонията, освен паметник на сериозната симфонична мисъл на Менделсон е поклон към красотата, традициите на земята Шотландия; тук пейзажът става история, описанието – величествен спомен, а споменът – сурово видение. А всичко това е в очертанията на елегантен – както винаги при композитора – симфоничен релеф.