Че мъничкият прилеп е нещо толкова забавно и грациозно едва ли сме допускали, преди Йохан Щраус да композира своята „оперета“, opera leggera, наречена на този хвърковат бозайник. А цялата интрига на представлението, цялата му суета, веселие, недоразумения, чар и мечтателност ние чуваме още преди вдигането на завесата. Защото като ароматна есенция те се съдържат в знаменитата увертюра.

Специфичен аромат излъчва и тоналността Ла-мажор, тоналността на Петия Моцартов концерт за цигулка. От красивото като небулоза внезапно Adagio-видение в първа част, през атакуващите небето арпежи на Allegro aperto чак до ala turca-танците и балетните османлии във финала, този вълшебен концерт не ни оставя на мира чак до скромното оттегляне на финалния рондо-менует нагоре по небесната стълбица.

Пак там, в светлината е и една от най-живите композиции на Антонин Дворжак – апотеоз на чешкия музикален дух и характер.  Сред публиката Осма симфония дълго време е известна като „Английска“ въпреки недвусмислено чешкия си характер. Изпълнението и в Кеймбридж на 16 юни 1891 символично замества академичното слово, което Дворжак е трябвало да произнесе в отговор на удостояването му с почетен докторат на университета. Композитори като Дворжак правят тъй щото цял народ да разпознае себе си в музиката им. С голяма увереност при това!